С много пяна те изчистиха препъни камъните на еврейските семейства в Епе и направиха мотото "Един човек - един камък - една съдба" отново по-видимо. Учениците пътуваха на малки групи до Мершщрасе, Остщрасе и Вилхелмщрасе.
Учениците не само се грижат за камъните, но и поддържат жив спомена за страданията, причинени от депортирането и убийствата на еврейски жени, мъже и деца. Така камъните на препъникамъка на художника Гюнтер Демниг се превърнаха в част от "живата история" за нашите ученици, тъй като станаха неразделна част от училищното им ежедневие. Камъните за препъване ви карат да се препъвате в ужасните събития от нашата история и са се превърнали в символ на страданието и признателността.