Първото препятствие трябваше да бъде преодоляно в IC. В крайна сметка трябваше да се намери място за всеки, да се избягват насрещните гости и да се прибере в багажниците скромният понякога багаж, който понякога приличаше повече на шестседмична лятна ваканция. Тази първа задача беше изпълнена повече или по-малко успешно. След това човек можеше да се съсредоточи върху разговорите със съседите си по седалка, музиката, смартфона или разнообразния избор от сладкиши. Годишното пътуване беше започнало.
Новопостроеният хостел Schulz се намира на берлинския Остбанхоф, близо до Александерплац и е идеална отправна точка за пътувания до метрополиса с S-Bahn и U-Bahn. Всеки ученик получи 5-дневен билет веднага след пристигането си. Колкото и лесно да звучи, за някои (както за учениците, така и за учителите ;) отначало не беше лесно да се ориентират в непознатите разписания на градската джунгла. И така, след като се настаниха в уютните стаи на хостела, поне някои от пътуващите пристигнаха до паметника Хоеншонхаузен с малко закъснение и непланирано дълго пътуване с S-Bahn. В продължение на час и половина в малки групи учениците бяха разхождани из територията от съвременни свидетели и в интерактивен и трогателен разговор бяха информирани за събитията в бившия затвор на Щази; едно трайно преживяване за всички участници.
Почивката след посещението беше съвсем кратка, но беше достатъчна за първа вечеря и необходимия грим и преобличане, преди да се отправят към следващата точка от програмата: дискотеката в голяма зала "Матрикс". За първи път, за радост на някои, младите берлински пътешественици бяха отделени от възрастните ръководители; всички присъстващи учители бяха отделени от своите протежета от бияча още преди да влязат и насочени към отделния "салон за учители". От друга страна, учениците и студентите вече можеха да танцуват в продължение на три часа с няколко други училищни класа на три различни етажа и да оставят първия, много изтощителен ден да приключи празнично. Заедно те се върнаха в общежитието късно вечерта: както се очакваше, дългият ден завърши с голяма умора и тиха първа нощ.
Следващите три дни бяха пъстра смесица от общи часове за хранене, точки от културната програма и известно свободно време, през което учениците и студентите имаха възможност да опознаят града, винаги съчетано с предизвикателството да се ориентират в разписанията на обществения транспорт.
Заедно или в по-малки групи те посетиха историческия музей "Топография на ужаса", концентрационния лагер Заксенхаузен, музея на восъчните фигури "Мадам Тюсо", подземията на Берлин, техническия музей или пожарната, включително и снимки на класа пред Бранденбургската врата. Освен това късно вечерта във вторник беше посетен и Бундестагът. Най-напред учениците изслушаха кратка лекция за историята и политическото значение на Бундестага, след което ги очакваше вълнуваща обиколка на стъкления купол. Пътуването завърши с обща боулинг вечер, която беше много забавна и за учениците, и за учителите.
Пътуването на връщане към Бад Бентхайм започна така, както бе започнало пътуването на отиване: с търсене на места за хора и куфари. Последните не бяха толкова пълни със сладкиши, но пък имаше една-две дрехи, огромен плюшен еднорог или още по-голямо плюшено мече, които трябваше да се приберат. Повечето от родителите вече чакаха децата си на гара Бентхайм, когато пристигнаха, и за повечето от тях петте дни в Берлин отлетяха. Пътуването до столицата беше страхотно споделено преживяване за всички - и за учениците, и за учителите!